Цветан Маджаров може и да не е най-известният в Родопите, но пък има снимка на почти всички родопчани, които е срещнал в живота си. 82-годишният фотограф няма как да остане незабелязан години наред и от пришълците в планината, тъй като снима без ръце до китките и вечно е по улиците. 

Цветан е известен с хумора си и желанието си за разговор, винаги в добро настроение. Фотографията му е такава страст, че вече има над 280 000 цветни снимки и в пъти повече черно-бели. Освен тях неизвадени остават кадрите и в над 10 хиляди ленти, които пази. Преди време мерили на касетки колко му тежат снимките и излезли към 140 кг, сега са много повече. 

Цветан не признава снимка, ако не е на хартия, тъй като само тогава, казва той, е „вечен“ спомен. 

И пази снимки на знайни и незнайни хора, на които с радост ги подарява, ако ги види. 

Съдбата му не е лека, но пък намерил сили в себе си да се пребори с нея. Най-вече го държало желанието да общува. То го накарало още на 10 години и да започне да снима. Досега е сменил 16 фотоапарата, бил е фоторепортер на различни издания, най-вече на регионалния вестник „Отзвук“ в Смолян, бил е фоторепортер за кратко и на „Марица“. Снима с направени от него кожени приспособления, прикрепени към фотоапаратите. 

В кадрите му може да се проследи най-новата история на България. Любимец като млад му бил Антон Горчев, с когото били приятели. Гордее се, че е направил може би най-хубавите снимки на Катя Паскалева, с която се познават от 1966 г. Снимал е всички политици, които е видял през живота си - от Тодор Живков с гайда, през Царя, Бойко Борисов, та до Асен Василев, Кирил Петков, Корнелия Нинова, Мая Манолова. Има снимки с президентите Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев, Румен Радев, десетки министри, военни и учени. 

Много мили са му снимките, на които се е запечатал заедно с известни творци - Лили Иванова, Николай Хайтов, Стоянка Мутафова, Мая Бежанска, Васил Петров, Хилда Казасян, Руслан Мъйнов, Владимир Карамазов, певиците Дара, Камелия, Росица Пейчева и много други. Покрай снимките си станал приятел и с двамата последни китайски посланици. Има писма от италианския посланик и президента Първанов. Печелил е международни конкурси с кадрите си, правил е изложба в Смолян, негови кадри са участвали на изложби в София. 

Цветан губи ръцете си на 24 март 1981 г. при взривяване на скала 

в района на каскада „Въча“. Роден е през юни, но казва че от злополуката натам има два рождени дни. От взрива остава с откъснати ръце, има рани по цялото тяло, нарушено е зрението му, откъснато му е и половин ухо. Лекарите били сигурни, че няма да оцелее, тъй като загубил много кръв. Но Цветан ги изненадва с дух. Освен че оцелява, спасяват и зрението на едното му око. 

„2 месеца след злополуката започнах да снимам и сам си докарах колата на преглед в Смолян, карах автомобила без никакви приспособления. Още бях с превръзките на ръцете“, казва Цветан. 

Той е родом от село Бориково, в което отбелязва, че сега живеят едва 5-6 души. Сключил брак с жена от девинското село Триград и работел като бомбаджия на строящата се наблизо каскада, когато станала белята. Преди нея той е бил в бригадата, която правила взривните работи за вход на пещерата „Дяволското гърло“, заварявал е и стълбите вътре в утробата на бележитото с легендите си подземие. Гордее се, че след злополуката сам се справял с всичко, не чакал на други, и досега се оправя сам с пране, готвене и собственото си обслужване. 

„Без ръце се прочух с правенето на баници, качамаци, 

мога да работя с бормашина, ъглошлайф и резачка за дърва, бил съм и алпинист, не се страхувам от високо“, казва Цветан. 

Развел се преди злополуката, но останал в добри отношения с бившата си жена Елица. От нея има две дъщери - Надя и Димка, има и внучка Радка, и внук Асен. За внучката говори с особена обич и трепет. Голямата му щерка дълги години е учителка в Рудозем, другата работи в Англия с внучката. Казва, че не е ударил нито веднъж в живота си децата си и те го обичат. Най-голямата му болка е, че нищо не чува. 

„В ушите ми е гробна тишина. Смених 4 слухови апарата, за всички даваха гаранция, че ще имам идеален слух, но никой от тях не върши работа. Казват ми, че има слухови апарати по 30 000 лв., с които съм можел да чувам, но не вярвам вече. Човек от Смолян, който вече е покойник, ми дари преди време 4500 лв. да си купя слухов апарат, но ми откраднаха парите“, разказва Цветан. Това обаче не го натъжава, винаги е усмихнат и не спира да снима и общува. Освен със снимки си е вадил хляба и с остъкляване на тераси, опъване на простори и каквото изникне. Обирали са му жилището, крали са пари от него, но не се озлобява и самосъжалява. И всеки ден години наред продължава да носи над 15 кг чанта с техника и снимки. Защото може да срещне някой сниман и да му подари кадър. Предизвиква всеки ден съдбата, бягайки от хленченето и мрънкането на всеки. Защото, както казва той: „Със сакати ръце може, със саката душа - не“. 

Отказва хонорар от 160 000 долара 

Най-удивителната случка от живота му за страничните хора е като отказва 160 000 долара хонорар. През 1999 г. американец му предлагал баснословната сума, като го уговарял да отиде с него в САЩ да снимат филм за жестоката му участ. Цветан му казал, че не се вижда да живее в САЩ и си обича Родопите. Филм за живота на Цветан все пак е направен, печели специалната награда на конкурс в Оберхоф. 

Царят му подари фотоапарат, Първанов - светкавица 

Цветан започнал да снима със "Смяна - 2", последвали различни апарати, а от 2005 г. е с фотоапарат "Канон", подарен му от Симеон Сакскобургготски и светкавица, подарена му от президента Георги Първанов. Засега не е решил какво ще прави с уникалната си сбирка от кадри. Сигурен е, че ако се предложи тя на „Рекордите на Гинес“, веднага ще бъде победител в категорията най-много снимки на хартия, направени от един човек в света. Това обаче не го топли, повече го вълнува да зарадва някого, като му подари снимка.